В Габрово приемат сериозно хумора - и съвременното изкуство
Габровските смешки се разпространяват из цяла България посредством пресата при започване на ХХ век. А за града като столица на хумора се загатва за пръв път през 60-те години. По някакво съвпадане тъкмо в същото велико десетилетие на предишния век един друг габровец - у когото има много от габровската предприемчивост и може би нещо и от габровската спестовност - започва да се прочува в Париж и по света. В Габрово по това време за него знаят само най-близките му.
В основата на габровския хумор е местният планински фолклор - смешки от и за балканджии, които обичат да се самоиронизират. Но и да си припомнят, че тук трудно се отглежда каквото и да е, и с цел да се хранят, би трябвало да произведат нещо и да го изтъргуват. Последното Кристо умееше да прави извънредно добре.
Има две условия, които също способстват с времето хуморът да се обособи като основния стълб на габровския фолклор. Едното са габровските смешки, а другото е традиционната Олелийня (от олелия) - общоградски празненства, които тръгват от пазара. Когато хората от прилежащите села идват да си продават стоката, виждат, че с смешки и закачки търговията върви по-добре, и пазарът прераства в градско развлечение с закачлив темперамент. Едновременно с това Габрово е люлка на промишлеността. За потребностите на индустриалното производство по-богатите хора пътуват из Европа и стартират да привнасят, с изключение на машини и технологии, модата на карнавалите и маскените балове.
През 60-те години, когато се прави ново административно разделяне, всеки областен (днес именуван областен) град стартира да мисли с какво се брандира: примерно Казанлък - град на розите (очевидно). Габровци решават да стъпят на габровските смешки.
В средата на 60-те инициативна група взема решение да пусне в локалния вестник публикация, че дават
5 лева за габровски анекдот
По този метод събират и още анекдоти освен тези, които към този момент са издавани, и вършат първата брошура напълно с Габровски смешки. Тя е с увод от Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски, превеждат я на няколко езика и става суперпопулярна - изключително в Съветския съюз. Преди пет години, когато става директор на Дома-музей на хумора и сатирата, Маргарита Доровска заварва в една зала струпани големи камари от книжките на съветски език. Оказало се, че те са издадени през 1989-1990 година в стохиляден тираж, предопределен за туристите от Съюз на съветските социалистически републики, които тъкмо тогава внезапно стопираха да идват. И въпреки че от Дома раздали ужасно доста по морето, накрая били принудени да предадат една част на вторични първични материали. По-възрастните руснаци и до ден днешен не са не запомнили габровските смешки. " Включително и доста китайци от по-старите генерации, които идват в Дома, ги знаят, тъй като са учили руски - споделя Доровска. - Така че за Габрово хуморът се оказва една извънредно сполучлива запазена марка. "
През 1965 година под името Фестивал на хумора и сатирата е възобновен тогавашният габровски карнавал, провеждал се от края на ХIХ до средата на ХХ век. Само че вместо по Сирни Заговезни, както нормално са карнавалите в християнския свят, комунистите имат интерес да отдалечат фестивала от религиозния календар и избират да го вършат през месец май. За него се провеждат самодейни групи; към огромните предприятия има художествени колективи, които изработват огромни кукли и макети; те се качват на платформи и минават през града. Канят се артисти и артисти и, естествено, организират се карикатурни изложения.
Тъкмо по време на фестивала през 1968 година - а и откакто вижда какъв огромен триумф има хуморът в Габрово - на един човек на име Стефан Фъртунов, юрист в Общината и съставител на оня извънредно известен алманах „ Габровски смешки “, му хрумва
концепцията за Дом на хумора и сатирата
Фъртунов е визионер, той стартира да тика концепцията си, към него има една група, която го поддържа - и в последна сметка съумява да убеди Градския национален съвет. През 1972 година съветът създава мероприятие " Дом на хумора " и назначава Стефан Фъртунов за шеф - на нещо, което още го няма и занапред ще се измисля. Докато търси постройка, шефът обмисля какво да има в бъдещия музей. Първоначално мислел единствено за карикатури, по-късно - около изложбата дребна пластика на Тодор Цонев в габровска галерия през 1972 година взема решение да включи и пластични изкуства. После стартира да прибавя: хумор в литературата, хумор в киното, хумор в театъра, фолклор, шоу... Не е ясно дали е стигнал осъзнато до „ Хуморът и актуалното изкуство “, само че за това по-късно.
През 1973 година Домът още няма постройка. Кметът на града по това време, Карл Кандулков, е завършил архитектура в Германия през 1946 година, а преди този момент, като студент от чужбина с леви разбирания, е изпратен в концлагера Бухенвалд. Той обаче има размах, визия и съответно обучение. На мястото, където в този момент е Домът, покрай реката, е била кожарската фабрика на братя Калпазанови. В края на 60-те тя към този момент е национализирана и затворена. Кандулков вижда опцията с известно преустрояване тази постройка да се трансформира в музей, като в забележителна степен истинските фабрични халета се трансфорат в изложбени - може би едни от най-големите у нас. Това е и един от първите образци, най-малко на Балканите, за потребление на индустриални пространства за културни цели, което през днешния ден е всеобща процедура по света. Но не се случва доста бързо.
Първото интернационално Биенале на карикатурата
и сатиричната пластика е извършено през 1973 година, когато към момента Домът на хумора го няма. С него се реализират две неща - първо, то в действителност е международно и за него се събират карикатури от целия свят. И второ - по този метод музеят започва да натрупва своя живописен фонд. В първите биеналета по изискване изпратените за присъединяване творби остават в Габрово. По-нататък, с включването на по-известни и одобрени създатели, тази процедура е изоставена. Във време, в което няма интернет, уредниците са успели да направят много съществено изследване, с цел да доближат до карикатуристи от целия свят. Успяват да съберат на едно място карикатуристи и от Източния блок, и от Запада. Западните карикатуристи по това време (пък и сега) по хипотеза са леви и на тях им е забавно да дойдат в България.
Канят доста съществено жури, ръководител е Жан Ефел, прочут френски карикатурист и антифашист, притежател на Ленинска премия за мир от 1967 година (в политическите му карикатури Сталин, Мао и Хрушчов са позитивните герои). Журито обаче присъжда първа премия на създател от Турция. Директорът Фъртунов изпада в стрес от мисълта по какъв начин ще погледнат от София на това, че в Габрово желаят да връчат премия на карикатурист от натовска страна - и търси помощ от Людмила Живкова. Тя преди малко е назначена за първи заместник-председател на ръководения от Павел Матев Комитет за изкуство и просвета. Живкова вижда опцията за интернационална реклама и идва персонално да открие биеналето. Второто биенале през 1975-а вече се организира в ремонтираната постройка, само че фасадата не е довършена, а за откриването идва Тодор Живков. Затова пускат един бял чаршаф, по който оставят да рисува Борис Димовски, едвам мине откриването.
С времето Фъртунов добавя във фонда на Дома снимка, афиш, графика, живопис... безусловно всички вероятни жанрове. " Когато започнах работа, видях, че тази категоризация няма никакъв смисъл - споделя Маргарита Доровска. - Премахнах тези категории, тъй като те няма смисъл да се гледат като обособени. И по този начин, биеналето стана за Карикатура
и модерно изкуство
Ако някой се чуди какво общо има актуалното изкуство, общото е хуморът. Съвременното изкуство обича да се шегува и нерядко е по-абсурдистко даже от скеч на „ Монти Пайтън “. Разбира се, не е наложително всяко негово произведение да е смешно, само че това се отнася и за карикатурите. По традиция се счита, че изкуството е нещо смъртоносно сериозно, колкото е по-драматично и трагично, толкоз по е изкуство. Вярно, че в " Пиета " на Микеланджело и " Свалянето от кръста " на Рембранд няма и сянка от усмивка, само че в " Мона Лиза " има, а в Лувъра тя се радва на най-дългата опашка. Освен това няколко огромни художници са ѝ рисували мустаци, тъй че да се усмихва под мустак. Ready-made с корекции - нормален прийом в съвременното изкуство, с неговата игрива безочливост.
Хуморът е в неговата ДНК още от писоара фонтан на Дюшан, който повече от 100 години продължава да възмущава много фенове на изкуството, а това е в действителност смешно. Веселбата продължава до наши дни с работите на създатели като Банкси (който постоянно е съвсем карикатурист) и Маурицио Кателан с неговата „ Златна тоалетна паница “, „ Папата, ударен от астероид “ и бананът комик за 120 000 долара. У нас хуморът играе активна роля в работите на някои от известните ни модерни автори като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, винаги политически ангажирания „ възкресител на мумията на комунизма “ Андрей Врабчев и изключително Алла Георгиева, избродирала емблематичното ковьорче " Christo е наш ".
Хуморът и изключително сатирата, също като актуалното изкуство, от време на време провокират отвращение. Това се случва основно с две категории фенове - тези, които са обект на шегата, и тези, които не са я разбрали. Хитлер е спрял да се смее на Чаплин след " Великият деспот ". У нас мнозина още се сърдят на Дейвид Черни за неговата " Турска тоалетна " (цупи му се и Русия - за боядисания в розово руски танк в центъра на Прага) - точно както се разсърдиха преди 10 години на хората, изрисували фигурите на руските бойци в центъра на София като герои от западната попкултура.
Кристо, най-известният и почитан актуален български актьор през последните 50 години, също събуди трудно обяснимо отвращение у нас (и на никое място другаде), в случай че съдим по мненията в социалните мрежи и под оповестените текстове в медиите. Но преди близо 30 години, в самото начало на 90-те, в родното му Габрово поражда една немислима по-рано концепция.
В брой 2 от 14 януари 1992 година вестник “100 новини ” предлага основаване на непрекъсната галерия с творби на Кристо и Жан-Клод в Габрово. Въпреки че имаше две изложения в Дома на хумора и сатирата, Кристо (и Жан-Клод, схваща се) не е комичен. Просто там беше най-хубавото място да бъде показан. Но наподобява скоро Габрово ще има и по-добро. Усилията в тази посока са продължени от Сдружение “Нашето по-голямо Габрово ”, което с решение 113 от 19 юни 2008 година на Общинския съвет получава поддръжка за самодейността си да бъде основан
Артцентър „ Кристо и Жан-Клод “
Следващата стъпка е щастливият край на един унаследен правосъден спор с присъединяване на тримата братя Явашеви. През 2013 година той приключва с контракт, съгласно който Община Габрово получава подаяние от 50 постера на Кристо и Жан-Клод и се ангажира да сътвори Център за модерно изкуство на тяхно име в период 10 години от подписването му, което значи до 2023 година.
Центърът планува, с изключение на обширни изложбени зали, също фондохранилища, зала за събития, ателиета за габровските художници със модерни условия за работа - комфортни за визити на куратори, критици, колекционери и аудитория, резидентни студиа за гост-артисти, работилници за деца, карнавална работилница с изложбена зала, кафене и споделено пространство.
Вече е намерено мястото - теренът на някогашния Техникум по текстил с прилежащите към него здания. Той е с подобаваща локация, пространствата са с удачни размери, общото положение на постройките е доста положително, структурите са постоянни. А непосредствената близост до Дома на хумора и сатирата дава опция за оформяне на културен комплекс с консолидиране на разнообразни услуги. Тогава към този момент, с изключение на като за столица на хумора, за Габрово ще може да се приказва и като за център на актуалното изкуство у нас.
В основата на габровския хумор е местният планински фолклор - смешки от и за балканджии, които обичат да се самоиронизират. Но и да си припомнят, че тук трудно се отглежда каквото и да е, и с цел да се хранят, би трябвало да произведат нещо и да го изтъргуват. Последното Кристо умееше да прави извънредно добре.
Има две условия, които също способстват с времето хуморът да се обособи като основния стълб на габровския фолклор. Едното са габровските смешки, а другото е традиционната Олелийня (от олелия) - общоградски празненства, които тръгват от пазара. Когато хората от прилежащите села идват да си продават стоката, виждат, че с смешки и закачки търговията върви по-добре, и пазарът прераства в градско развлечение с закачлив темперамент. Едновременно с това Габрово е люлка на промишлеността. За потребностите на индустриалното производство по-богатите хора пътуват из Европа и стартират да привнасят, с изключение на машини и технологии, модата на карнавалите и маскените балове.
През 60-те години, когато се прави ново административно разделяне, всеки областен (днес именуван областен) град стартира да мисли с какво се брандира: примерно Казанлък - град на розите (очевидно). Габровци решават да стъпят на габровските смешки.
В средата на 60-те инициативна група взема решение да пусне в локалния вестник публикация, че дават
5 лева за габровски анекдот
По този метод събират и още анекдоти освен тези, които към този момент са издавани, и вършат първата брошура напълно с Габровски смешки. Тя е с увод от Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски, превеждат я на няколко езика и става суперпопулярна - изключително в Съветския съюз. Преди пет години, когато става директор на Дома-музей на хумора и сатирата, Маргарита Доровска заварва в една зала струпани големи камари от книжките на съветски език. Оказало се, че те са издадени през 1989-1990 година в стохиляден тираж, предопределен за туристите от Съюз на съветските социалистически републики, които тъкмо тогава внезапно стопираха да идват. И въпреки че от Дома раздали ужасно доста по морето, накрая били принудени да предадат една част на вторични първични материали. По-възрастните руснаци и до ден днешен не са не запомнили габровските смешки. " Включително и доста китайци от по-старите генерации, които идват в Дома, ги знаят, тъй като са учили руски - споделя Доровска. - Така че за Габрово хуморът се оказва една извънредно сполучлива запазена марка. "
През 1965 година под името Фестивал на хумора и сатирата е възобновен тогавашният габровски карнавал, провеждал се от края на ХIХ до средата на ХХ век. Само че вместо по Сирни Заговезни, както нормално са карнавалите в християнския свят, комунистите имат интерес да отдалечат фестивала от религиозния календар и избират да го вършат през месец май. За него се провеждат самодейни групи; към огромните предприятия има художествени колективи, които изработват огромни кукли и макети; те се качват на платформи и минават през града. Канят се артисти и артисти и, естествено, организират се карикатурни изложения.
Тъкмо по време на фестивала през 1968 година - а и откакто вижда какъв огромен триумф има хуморът в Габрово - на един човек на име Стефан Фъртунов, юрист в Общината и съставител на оня извънредно известен алманах „ Габровски смешки “, му хрумва
концепцията за Дом на хумора и сатирата
Фъртунов е визионер, той стартира да тика концепцията си, към него има една група, която го поддържа - и в последна сметка съумява да убеди Градския национален съвет. През 1972 година съветът създава мероприятие " Дом на хумора " и назначава Стефан Фъртунов за шеф - на нещо, което още го няма и занапред ще се измисля. Докато търси постройка, шефът обмисля какво да има в бъдещия музей. Първоначално мислел единствено за карикатури, по-късно - около изложбата дребна пластика на Тодор Цонев в габровска галерия през 1972 година взема решение да включи и пластични изкуства. После стартира да прибавя: хумор в литературата, хумор в киното, хумор в театъра, фолклор, шоу... Не е ясно дали е стигнал осъзнато до „ Хуморът и актуалното изкуство “, само че за това по-късно.
През 1973 година Домът още няма постройка. Кметът на града по това време, Карл Кандулков, е завършил архитектура в Германия през 1946 година, а преди този момент, като студент от чужбина с леви разбирания, е изпратен в концлагера Бухенвалд. Той обаче има размах, визия и съответно обучение. На мястото, където в този момент е Домът, покрай реката, е била кожарската фабрика на братя Калпазанови. В края на 60-те тя към този момент е национализирана и затворена. Кандулков вижда опцията с известно преустрояване тази постройка да се трансформира в музей, като в забележителна степен истинските фабрични халета се трансфорат в изложбени - може би едни от най-големите у нас. Това е и един от първите образци, най-малко на Балканите, за потребление на индустриални пространства за културни цели, което през днешния ден е всеобща процедура по света. Но не се случва доста бързо.
Първото интернационално Биенале на карикатурата
и сатиричната пластика е извършено през 1973 година, когато към момента Домът на хумора го няма. С него се реализират две неща - първо, то в действителност е международно и за него се събират карикатури от целия свят. И второ - по този метод музеят започва да натрупва своя живописен фонд. В първите биеналета по изискване изпратените за присъединяване творби остават в Габрово. По-нататък, с включването на по-известни и одобрени създатели, тази процедура е изоставена. Във време, в което няма интернет, уредниците са успели да направят много съществено изследване, с цел да доближат до карикатуристи от целия свят. Успяват да съберат на едно място карикатуристи и от Източния блок, и от Запада. Западните карикатуристи по това време (пък и сега) по хипотеза са леви и на тях им е забавно да дойдат в България.
Канят доста съществено жури, ръководител е Жан Ефел, прочут френски карикатурист и антифашист, притежател на Ленинска премия за мир от 1967 година (в политическите му карикатури Сталин, Мао и Хрушчов са позитивните герои). Журито обаче присъжда първа премия на създател от Турция. Директорът Фъртунов изпада в стрес от мисълта по какъв начин ще погледнат от София на това, че в Габрово желаят да връчат премия на карикатурист от натовска страна - и търси помощ от Людмила Живкова. Тя преди малко е назначена за първи заместник-председател на ръководения от Павел Матев Комитет за изкуство и просвета. Живкова вижда опцията за интернационална реклама и идва персонално да открие биеналето. Второто биенале през 1975-а вече се организира в ремонтираната постройка, само че фасадата не е довършена, а за откриването идва Тодор Живков. Затова пускат един бял чаршаф, по който оставят да рисува Борис Димовски, едвам мине откриването.
С времето Фъртунов добавя във фонда на Дома снимка, афиш, графика, живопис... безусловно всички вероятни жанрове. " Когато започнах работа, видях, че тази категоризация няма никакъв смисъл - споделя Маргарита Доровска. - Премахнах тези категории, тъй като те няма смисъл да се гледат като обособени. И по този начин, биеналето стана за Карикатура
и модерно изкуство
Ако някой се чуди какво общо има актуалното изкуство, общото е хуморът. Съвременното изкуство обича да се шегува и нерядко е по-абсурдистко даже от скеч на „ Монти Пайтън “. Разбира се, не е наложително всяко негово произведение да е смешно, само че това се отнася и за карикатурите. По традиция се счита, че изкуството е нещо смъртоносно сериозно, колкото е по-драматично и трагично, толкоз по е изкуство. Вярно, че в " Пиета " на Микеланджело и " Свалянето от кръста " на Рембранд няма и сянка от усмивка, само че в " Мона Лиза " има, а в Лувъра тя се радва на най-дългата опашка. Освен това няколко огромни художници са ѝ рисували мустаци, тъй че да се усмихва под мустак. Ready-made с корекции - нормален прийом в съвременното изкуство, с неговата игрива безочливост.
Хуморът е в неговата ДНК още от писоара фонтан на Дюшан, който повече от 100 години продължава да възмущава много фенове на изкуството, а това е в действителност смешно. Веселбата продължава до наши дни с работите на създатели като Банкси (който постоянно е съвсем карикатурист) и Маурицио Кателан с неговата „ Златна тоалетна паница “, „ Папата, ударен от астероид “ и бананът комик за 120 000 долара. У нас хуморът играе активна роля в работите на някои от известните ни модерни автори като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, винаги политически ангажирания „ възкресител на мумията на комунизма “ Андрей Врабчев и изключително Алла Георгиева, избродирала емблематичното ковьорче " Christo е наш ".
Хуморът и изключително сатирата, също като актуалното изкуство, от време на време провокират отвращение. Това се случва основно с две категории фенове - тези, които са обект на шегата, и тези, които не са я разбрали. Хитлер е спрял да се смее на Чаплин след " Великият деспот ". У нас мнозина още се сърдят на Дейвид Черни за неговата " Турска тоалетна " (цупи му се и Русия - за боядисания в розово руски танк в центъра на Прага) - точно както се разсърдиха преди 10 години на хората, изрисували фигурите на руските бойци в центъра на София като герои от западната попкултура.
Кристо, най-известният и почитан актуален български актьор през последните 50 години, също събуди трудно обяснимо отвращение у нас (и на никое място другаде), в случай че съдим по мненията в социалните мрежи и под оповестените текстове в медиите. Но преди близо 30 години, в самото начало на 90-те, в родното му Габрово поражда една немислима по-рано концепция.
В брой 2 от 14 януари 1992 година вестник “100 новини ” предлага основаване на непрекъсната галерия с творби на Кристо и Жан-Клод в Габрово. Въпреки че имаше две изложения в Дома на хумора и сатирата, Кристо (и Жан-Клод, схваща се) не е комичен. Просто там беше най-хубавото място да бъде показан. Но наподобява скоро Габрово ще има и по-добро. Усилията в тази посока са продължени от Сдружение “Нашето по-голямо Габрово ”, което с решение 113 от 19 юни 2008 година на Общинския съвет получава поддръжка за самодейността си да бъде основан
Артцентър „ Кристо и Жан-Клод “
Следващата стъпка е щастливият край на един унаследен правосъден спор с присъединяване на тримата братя Явашеви. През 2013 година той приключва с контракт, съгласно който Община Габрово получава подаяние от 50 постера на Кристо и Жан-Клод и се ангажира да сътвори Център за модерно изкуство на тяхно име в период 10 години от подписването му, което значи до 2023 година.
Центърът планува, с изключение на обширни изложбени зали, също фондохранилища, зала за събития, ателиета за габровските художници със модерни условия за работа - комфортни за визити на куратори, критици, колекционери и аудитория, резидентни студиа за гост-артисти, работилници за деца, карнавална работилница с изложбена зала, кафене и споделено пространство.
Вече е намерено мястото - теренът на някогашния Техникум по текстил с прилежащите към него здания. Той е с подобаваща локация, пространствата са с удачни размери, общото положение на постройките е доста положително, структурите са постоянни. А непосредствената близост до Дома на хумора и сатирата дава опция за оформяне на културен комплекс с консолидиране на разнообразни услуги. Тогава към този момент, с изключение на като за столица на хумора, за Габрово ще може да се приказва и като за център на актуалното изкуство у нас.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ